• Обадете се : 0894 748 816
Родители адаптация

МАЛКОТО УЧИЛИЩЕ – ГОЛЯМОТО НАЧАЛО

КАК ДА ПОДПОМОГНЕМ УСПЕШНАТА АДАПТАЦИЯ НА ДЕТЕТО СИ В ГРАДИНАТА

  Мили родители,

   Първо искам да приветствам от името на целия екип на „Децата обичат Монтесори“ всички Вас като семейства, които споделят нашата сбъдната мечта за място в Пловдив, където работим заедно за ранното развитие на децата ни, както и за превенция на обучителни затруднения в най-важната и сензитивна възраст – ранното детство!

Всички знаем, че най-ефективното решение на проблемите е преди тяхното възникване. .Точно за това нашият педагогически екип е подготвен да работи и следи за успешното преминаване през всички ранни етапи на комплексно развитие на децата във възрастта от 1,5 до 5 години,

така че дори да има индикация някъде за затруднения, тя да бъде открита и преодоляна навреме, преди да се допусне нейното задълбочаване и превръщане в явен дефицит.

От позицията на специалисти, но и на родители, ние знаем, че първото отделяне на децата ни от нас, моментът на тяхната ранна социализация е голямо и важно събитие и за двете страни.

Ако детето Ви още не е посещавало детско заведение от полудневен или целодневен тип, то ето че този момент е настъпил и за Вас!

В тази връзка, за да помогнете на Вашето дете да се адаптира максимално леко и плавно в условията на детското заведение или „Малкото Училище“, както предпочитаме да го наричаме ние, е важно да знаете и спазвате препоръките ни спрямо следните особености на ранната социализация:

  • От това да подпомогнем плавния преход и адаптация зависи как Детето ще (за)обича ученето, творчеството, ще приеме правилата и ще се научи да общува. Именно от „малкото училище“ зависи как ще започне големият първи учебен ден няколко години по-късно и как детето ще се впише не само в училището, но и в средата на връстниците си.
  • Прието е да се говори за адаптация към работното място, но не се отдава такова значение на адаптацията в детската градина – Детето пораства, но в свой ритъм, който ние не можем и не би трябвало да налагаме грубо отвън.
  • Нормално необходимото време за адаптация на всяко Дете, което се отделя за първи път от Дома и Родителите е около 1 месец, и то при условия на системност. Всяко едно пришпорване на процеса и липса на разбиране към него, ще доведе до дезадаптация и създаване на негативни спомени от първите опити на детето за изграждане на независимост и самостоятелност, така необходими за неговото психологическо съзряване. Ако проявите нетърпение, обратната връзка която ще дадете на детето си е за провал в първите му опити за отделяне от вас и придобиване на независимост.
  • Независимо, че малкото дете трудно се оправя с времето, е важно да му се дадат някои отправни точки как ще протече денят му в детското заведение, за да не чувства несигурност и страх от непознатото. За тази цел специално сме подготвили Покана за прием за всяко от нашите Деца.
  • Използвайте Поканата за прием, за да разкажете на детето си за основните дейности и занимания, които го очакват в центъра или разгледайте Моят ден в картники на интернет страницата ни montesorigradina.bg
  • Направена в картинки, така че думите Ви да бъдат онагледени и детето да възприеме максимална част от разказа Ви, поканата ще му даде първоначална представа за предстоящата промяна в ежедневието му по време на кратката раздяла с Вас.
  • С колкото повече думи разполага детето, за да пристъпи към тези нови ситуации, колкото по-голяма е възможността му да си ги представи, толкова по-лесно ще се адаптира.
  • Децата се успокояват, когато им се разказва какво ще бъде всекидневието им. Предварителното запознаване с някои общи правила, които то трябва да се научи да спазва без заплахи или обещания, ще помогне за установяване на връзка между света вкъщи и този в детското заведение. Някои деца, които не са усвоили много правила, преди да тръгнат на детска градина, се озовават приклещени между два свята, които им е крайно трудно да свържат в един. Думите ще им помогнат да направят връзката.
  • Другарчетата постепенно ще заемат все по-важно място в живота на Детето и до голяма степен ще обуславят желанието му да ходи на градина. По същия начин родителите могат да му обяснят, че някои от тях ще са по-симпатични от други, че едни ще бъдат водачи, понякога малко груби, а други ще са по-меки и т.н. Определени ситуации могат да бъдат шокиращи, ако то не разполага с думи, с които бързо да ги осмисли. Затова мили родители, говорете на своите ДЕЦА, обличайте в думи тяхното ежедневие и ситуациите, с които се сблъскват в него, ако искате да им помогнете да ги разбират и приемат по-лесно!
  • Някои деца са много щастливи още от първия ден в детската градина. Дете, свикнало да посещава място с голям колектив, несъмнено ще свикне по-бързо. За мнозина обаче тръгването на детска градина е труден момент! Повечето деца се чувстват защитени вкъщи с хората, които познават от самото си раждане. За тези домошарчета напускането на Дома е свръхчовешко усилие и най-вече извор на несигурност. Защото детската градина не замества Мама, тя представлява откъсване от нея и детето го усеща ясно, особено ако не е било отделяно за по-дълго време от нея преди това!
  • За родителите първото отделяне на децата им от тях, макар за няколко часа дневно, също е значим факт. В Големия Ден малките не са единствените със свито гърло. Някои майки изживяват отделянето на детето като скъсване, те имат усещането, че то им се изплъзва, че им го вземат. Децата, подобно на малки сюнгери, попиват тревожността на своите родители, независимо дали тя произтича от личната история на последните или от разделянето, което трябва да осъществят. Често бащите не са така притеснени от раздялата и доста деца плачат по-малко в тяхно присъствие. В този момент от живота на детето присъствието на бащата, когато това е възможно, е благотворно.
  • По своята роля бащата е разположен по-скоро от страната на обществото, той отделя детето от майка му и му дава да разбере, че тя и то не са сами в света. В психически и символичен смисъл бащата хваща детето за ръка и го отвежда на терена на другите, той е този който удостоверява обществения смисъл на тръгването на детето на детска градина. Детето го възприема като по-способен да го подкрепи в самостоятелното му съществуване, отколкото майката, която го държи в скута си. Така бащата помага на детето, но и на майка му да преминат към етапа на самостоятелността.
  • В деня, когато трябва да тръгнат на детска градина, децата често са неспокойни и отразяват опасенията на своите родители: спали са зле, имали са кошмари, „боли ги коремът“. С две думи, страх ги е..Всяко дете посреща изпитанието както може, някои са по-тревожни и се вкопчват в майките си. Не бива да хвалите смелостта на малките им другарчета – тяхното присъствие ще ги успокои, но не трябва да става причина за унижение.
  • През първите дни на посещение на Детето Ви в центъра, можете да му позволите да донесе със себе си любима вещ или плюшена играчка, които после ще приберем в „кутията за любими неща“. Защо е необходимо това? За някои новопостъпили деца този прословут „любим предмет“, наричан от психоаналитиците „преходен“, е вече спътник от дълго време. В моменти на безпокойство и самота детето намира в него атрибути от майчин тип като миризмата и допира, които го успокояват. Когато за първи път се отделят от родителите си, някои деца откриват в него начин да смекчат раздялата.
  • Когато детето забрави да донесе плюшката си в детския център, това често е знак, че то вече смята за възможно да се откаже от любимата си вещ; ето защо не трябва да се тревожите, а напротив, трябва да подпомогнете тези първи прояви на самостоятелност.
  • Независимо от тези няколко предпазни мерки, плачовете са често явление в началото (до края на 1-вия месец). Това е моментът, в който да напомните на детето смисъла на детската градина – че то е там за да играе, да научава нови неща и да се забавлява, и да го уверите, че Вие или предварително определен друг човек ще дойде да го вземе. Това е и моментът да си тръгнете. Педагозите знаят, че повечето мъници се успокояват веднага щом родителят изчезна от хоризонта. Идва момент, когато детето плаче, за да покаже по несъзнаван от него начин своята привързаност към родителя си. Този момент предхожда раздялата и именно страхът от нея го кара да плаче. Раздялата трябва да стане факт, за да може страхът да отмине.
  • Затова мили Родители, ако при първите дни на посещение на детето Ви в центъра, то плаче, не удължавайте „агонията му“ от раздялата с Вас, като стоите вкопчени един в друг, а го целунете набързо и си тръгнете, за да му дадете възможност да се успокои и педагозите да го въведат успешно в ритъма на деня.
  • Когато вземат децата си, родителите изгарят от желание да разберат всичко за деня им. И се сблъскват със ситуация, в която няма кой да им разкаже как е протекъл той!Колкото и да Ви се иска да знаете повече подробности, за предпочитане е да не подлагате детето на сериозен разпит. То ще Ви разкаже за първия си ден по-късно и само ако има желание!Говорете му по-скоро за удоволствието, че сте отново с него, като в същото време го изслушвате и при нужда му помагате да дедраматизира.
  • Постепенно и благодарение на доверието на родителите си детето ще намери в себе си необходимата сила да извлече полза от новия живот.
  • Не забравяйте синдромът на понеделнишката сутрин (познат и на нас, възрастните като първият работен ден от седмицата..): след като са прекарали два дни у дома в приятно регресиране и са снижили донякъде защитните си реакции, някои деца се затрудняват да съберат отново смелост и да се върнат в детската градина. Нека напомним най-напред, че това мимолетно неразположение може да се дължи на много простички причини като умора или инкубационен период на дадено детско заболяване. Именно през този период на заболяването децата са по-податливи на тревожността. Най-често обаче въпросното болене на корема или позиви за повръщане, прилична на сценичната треска, която актьорите изпитват непосредствено преди започването на спектакъла. То не е каприз, а още по-малко признак на липса на добра воля. И ако изчезва през уикенда, за да се появи отново в понеделник сутрин, това е така, защото се дължи на една изтласкана тревожност, отежнена от факта, че детето не може да изрази с думи това, което я предизвиква. Именно за това е толкова важно ние да обличаме в думи всяко действие и преживяване на децата си, за да им дадем начин да се почувстват разбрани!
  • И накрая, но не на последно място – детската градина позволява да се положат основите на живот в общество. Важно е да се подпомогне доброто протичане на този етап, за да не се впише той в психиката на детето като травма и тя да се прояви под формата на симптоми в зряла възраст. Детската градина е решаващ етап не толкова в образованието, колкото в живота на детето. В повечето случаи на две-три години то е готово да открие живота в общество и да се подчини на правилата, необходими за доброто му развитие. Едно остава сигурно: необходимо е да се изгражда доверие, да се установи и поддържа диалог, който ще позволи на детето да намира подкрепа в пътя към своята Независимост!

От нас се иска да внушим на децата си позитивна нагласа към новото начало, като ги подготвим с думи за това, което им предстои и гласуваме доверие във възможностите им да се адаптират успешно към него. 

Ако Вие демонстрирате пред тях спокойствие и позитивно отношение, бъдете сигурни, че така ще възприемат новото начало в живота си и те!

 

С уважение :

Ивелина Стаменова, Управител

ДЕЦАТА МОНТЕСОРИ

СПЕЦИАЛИЗИРАН  ЦЕНТЪР

ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ